Просветление :: Нива на човешкото съзнание

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

08.10.2012 07:32 - Нива на човешкото съзнание

Автор: prosvetlenie Категория: Други

Прочетен: 1429 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 08.10.2012 07:33

Таблица на нивата на човешкото съзнание

Гл.точка-Бог	Гл.точка-Живот	Ниво:	Точки:	Емоция:	Процес:
Аз	Е	Просветление	700-1000	Неизразимост	Чисто съзнание
Всичко живо	Перфектен	Мир	600	Блаженство	Озарение
Един	Завършен	Радост	540	Спокойствие	Преобразяване
Любящ	Приятен	Любов	500	Уважение	Разкриване
Мъдър	Смислен	Интелект	400	Разбиране	Абстрахиране
Милостив	Хармоничен	Приемане	350	Опрощение	Трансцеденталност
Вдъхновяващ	Обещаващ	Готовност	310	Оптимизъм	Намерение
Даващ възм	Задоволителен	Неутралност	250	Доверие	Освобождаване
Позволяващ	Осъществим	Смелост	200	Утвърждаване	Разгръщане
Безразличен	Искащ	Гордост	175	Презрение	Възгордяване
Отмъстителен	Антагонистичен	Гняв	150	Омраза	Агресия
Отричащ	Разочароващ	Желание	125	Ненаситност	Робство
Наказващ	Плашещ	Страх	100	Тревога	Отдръпване
Пренебрежит.	Трагичен	Скръб	75	Съжаление	Униние
Осъждащ	Безнадежден	Апатия	50	Отчаяние	Отказване
Отмъстителен	Зъл	Вина	30	Обвиняване	Разрушение
Презрителен	Мизерен	Срам	20	Унижение	Елиминиране

1. Срам (1-20) Хората на това ниво се чувстват унизени, имат ниско самомнение и са параноични. Обикновено човекът, който вибрира на това ниво, усеща, че е изгубил себе си, желае да е невидим, чувства, че той не струва нищо. Някои хора на Срама стават твърде ригидни и/или невротични перфекционисти. Вибрирането на това ниво за дълги периоди от време води до елиминиране (на себе си или на другите) чрез самоубийство, превръщане в сериен убиец, изнасилвач, морален екстремист, който налага своите присъди върху другите. Човекът на ниво Срам приема живота за нещастие. 2. Вина (30) На това ниво витаят угризенията на съвестта и чувството за вина. Използвани съзнателно или подсъзнателно да манипулират, те съответстват на определени форми на мислене и поведение. Обикновено са обявявани от обществото ни чрез публично наказание или сочене с пръст, от религиозните институции чрез преосмисляне на понятията ‘грях’ и ‘спасение’, актове на ритуални убийства за умилостивяване на по-висшите същества и т.н. Това ниво предизвиква разрушение. 3. Апатия (50) Това ниво води до отчаяние и безпомощност. Хората тук са нуждаещи се и зависят от помощта на другите – такива са бездомните, бедните, възрастните. Заради това, че тази вибрация се усеща като ‘тежка’ и се възприема като товар от околните, много хора обикновено избягват тези, чието съзнание е на това ниво. Например виждаме как бедните и нещастните стоят встрани от обществото. Също така често попадаме на ситуации, в които възрастни са изоставени от собствените си семейства, защото на тях се гледа като на проблем. Това ниво се характеризира с отказване, което означава, че някой дава силата си на другите. Животът бива възприеман като безнадеждност. 4. Скръб (75) Характерни за това ниво са чувства като съжаление, тъга и загуба. Много хора са тук във времена на загуби – на любов, приятелство, притежания, работа, пари и т.н. Последствията са оплакване, угризения, вкопчване в това, което се е случило. Хората на това ниво виждат униние и пустота навсякъде в света и в живота си, който възприемат като трагедия. Скръбта е по-високо ниво от апатията, защото тук е налице повече енергия, въпреки тъгата и загубата. 5. Страх (100) Енергията на това ниво е ориентирана към безпокойството. Обичайните страхове тук са страх от отхвърляне, страх от провал, страх от несигурност, страх от промени, страх от остаряване, страх от смъртта, страх от непознати. Тези емоции често биват изпитвани от бизнесмените и политиците при изпълнение на плановете им. Страхът води до параноя и може да се превърне в обсебване. На това ниво човек вижда всичко несигурно като страшно и го преодолява чрез оттегляне. Така страхът възпрепятства личното израстване. Тук светът се възприема като плашещ. 6. Желание (125) На нивото на желанието доминираща е ненаситността. Тук имаме хора, преследващи парите като крайна цел, която ще им осигури по-добър живот; тук са и самотниците, които искат да са в романтична връзка, вярвайки, че така животът им ще е пълен; и търговците, провокиращи желания в човешкия ум чрез съблазнителни реклами и обещания за щастие при консумация на определени стоки; също и модната индустрия, използваща желанията за увеличаване на привлекателността – това са само някои от тях. Пристрастеностите са продукт на желанията, като например такива за храна, видео игри, забавления, секс, пазаруване, сдобиване с пари и власт и т.н. Тук човек е впримчен в заробването, защото емоцията на желанието е безкрайна. Възгледът за живота е разочарование, което настъпва след като човекът не е могъл да постигне някое желание. Желанието е по-високо ниво от Страха, защото искането на нещо подтиква хората да действат, а не да се оттеглят в ъгъла. 7. Гняв (150) На това ниво емоцията е омраза. Гневът изразява себе си като негодувание, разочарование и дори отмъщение. Обичайните прояви на гнева в обществото са активизъм в подкрепа на дадени каузи (за опазване на околната среда, за правата на животните, за страните от третия свят, за бедстващите райони), борба за равноправие, участие в социални движения. На персонално ниво гневът се изразява в раздразнителност, сприхавост, избухливост. Позитивният аспект на гнева са постигнатите резултати от женските движения и други масови протести в обществото, а негативният аспект е нападателното поведение и умишленото нанасяне на вреда. Тук човек преживява агресията. Гледната точка е антагонистична, личността въстава срещу другите, недружелюбна е, враждебна и действа в опозиция. 8. Гордост (175) Хокинс посочва презрението като доминиращо чувство при Гордостта, но има и други мнения. Например, че личното достойнство е по-подходящо тук, а презрението идва като резултат от него. В съвременното общество гордостта се подкрепя и се смята за позитивна – например гордостта да си част от група, институция, компания, нация, религия, раса. Обаче това води до двойствена гледна точка, която действа като невидима сила, разделяща хората. Например, нациите съществуват, защото хората идентифицират себе си повече с географското местоположение, отколкото с някаква обща, световна идентичност. Религиите съществуват, защото хората са привързани към вярата си в бог и в определени ценности, които водят до разделение. В личен план гордостта е основана на притежания и външни условия, но това е доста уязвима позиция, тъй като същите условия могат да бъдат променени във времето. Гордостта се изразява в отричане и високомерие. На нивото на Гордостта човек увеличава Егото си, вместо да има обективен поглед върху нещата. Живеенето се възприема като уморително. В сравнение със Срама и Вината тук човек започва да се чувства позитивно. Обаче това е фалшив позитивизъм. Той зависи от външните условия като здраве, обществено положение или сила. А също е и източник на расизъм, национализъм и религиозен фанатизъм. 9. Смелост (200) Тук ключова емоция е увереността. Това е разделителната линия между Силата и Насилието, където човек започва промяна чрез използване конструктивността на Силата вместо деструктивността на Насилието. Това е първата точка на събуждане от спящото състояние. На по-ниските от това нива светът изглежда безнадежден, трагичен, плашещ, изискващ. Хората под 200 възприемат себе си като жертви, оставени на снизхождението на живота и обекти на насилие от външния свят. На нивото на куража възприемаме света като вълнуващ и пълен с възможности. Тук човек преживява самостоятелността и започва активният му стремеж към израстване – където съществуват пропуски ще бъдат поправени. Например усвояване на нови професионални умения, ново образование, отдаване на лично усъвършенстване. Защото тук човек е способен да впрегне Силата, за да се справи с обстоятелствата в живота си. Хората на по-високите нива (над 200) осъзнават, че щастието им и живота им се намират в самите тях. 10. Неутралност (250) Емоциите на това ниво са увереност и сигурност. Тук хората не осъждат, обективни са и виждат нещата такива, каквито са. Не са привързани към притежания, обстоятелства, резултати и могат да се справят лесно с трудностите. И да не успеят да получат нещо са доволни, щом се сдобият с друго вместо него. Това състояние не е апатия – силата на неутралността идва от едно позитивно виждане, когато човек осъзнава неговите сила и способности и няма нужда да доказва нищо на никого. Апатията се корени в чувството за изоставеност от себе си и от света, а като резултат от това идват равнодушието и отегчението от всичко наоколо. Тук човек се освобождава от всичко и светът бива възприет като задоволителен. Покрай такива хора се живее лесно, обаче е трудно да бъдат ангажирани с определени идеи и каузи, защото са напълно независими от каквото и да е. 11. Готовност (310) Тук оптимизмът е в прилично количество. На това ниво хората са отворени да правят всичко – те не са обвързани с мненията на другите, нито с ограниченията, които им поставят. Например, биха работили и по-ниско квалифицирана работа, ако не си намерят по-подходяща. Забележителната разлика между Готовността и нивата под нея е в желанието нещата да се правят добре (заради самото правене), отколкото просто да се правят. Някой на ниво Готовност може лесно да се съвземе от някой неуспех, лесно адаптивен е и искрено отворен към всеки. Постига успехите с лекота. Процесът, през който преминава човекът на това ниво, е намерение (да се прави каквото и да е). Животът се възприема като надежден. На това ниво се намират хората, които се справят извънредно добре в кариерите си и в бизнес начинанията, обаче тук следва въпросът дали тези хора инвестират енергията си по най-добрия начин. 12. Приемане (350) Това е вторият ключов момент, в който човек напълно се събужда от спящото си състояние. Тук стои окончателното осъзнаване, че той е създателят на живота си, обратно на позицията някой друг или нещо друго да е отговорно. Той или тя осъзнава: 1) социалните конструкции в живота си като семейство, общество, нация, религия, професия, 2) способен/способна е да отстрани ограничаващите вярвания, гледни точки и условия, с които е обграден/а и 3) може съзнателно да организира живота си над и отвъд тези социални конструкции. Характерно поведение на това ниво е приемането в противоположност на отричането, търсенето в противоположност на отсъждането на добро или лошо, мисленето в перспектива в противовес на краткосрочните планове, приемането на живота такъв, какъвто е в противоположност на съпротивата, както и стремежът към усъвършенстване и израстване. Доминиращата емоция е опрощението. Процесът, който човек преживява е трансцедентността, издигането над това, пред което животът ни изправя. Светът се възприема като хармоничен. 13. Интелект (400) Емоцията е разбиране и разумност. Човек търси много информация и я анализира до най-малките подробности преди да си направи изводи. Тук са Нобеловите лауреати, лидерите в науката и медицината, великите мислители. Обаче Интелектът попада в капана на прекаленото интелектуализиране на концепциите и теориите. Когато теориите се сблъскат и всеки аргумент е сам за себе си, се стига до блокаж и неспособност да се разрешат противоречията. Това води до разсеяност и несправяне с данните. Тук животът е смислен. 14. Любов (500) Тук е безусловната любов – любов, която е чиста, решителна, непоколебима, неподчинена на външните условия. Това не е любовта, представена в масмедиите, основана на похотливост, желания, гордост, контрол, привързаност, привличане, ревност и притежаване. Въпреки че медиите често представят любовта и омразата като противоположности, омразата се корени във високомерната (желание за контрол/притежаване) и неистинска любов. Уважението е главната емоция на нивото на безусловната любов. Тук дуалността вече е илюзия и чувството, че всички сме свързани измества усещането за отделеност. Безусловната любов е освен към себе си и към всеки друг. Докато Интелектът работи със специфични данни, любовта обхваща цялото, увеличавайки по този начин възможностите за внезапно осъзнаване. Този аспект е свързан с интуицията. Процесът, през който се преминава тук, е разкриването. Светът се приема за добро място, няма разделение, страх или негативност. Хокинс твърди, че само 0.4 % (1 на всеки 250 човека) от населението някога са достигали до това ниво. 15. Радост (540) Доминиращите емоции са спокойствие и състрадание. Това е вътрешната радост, която всеки миг извира от самото съществуване, а не от някакъв външен източник. Това е нивото, което обитават светците, напредналите духовно, лечителите, великите художници, архитектите (които създават велики катедрали на принципа на свещената геометрия), вдъхновяващата музика и въобще всички форми на красотата. Тук хората се отличават с огромно търпение и непоколебим позитивизъм пред лицето на ужасни нещастия. Светът бива възприет като единство от съвършенство и красота. Налице е мотивация за отдаване на себе си на самия живот, вместо на отделни хора. Извършва се метаморфоза (личността излъчва сияние), а третото око се отваря. Случват се т.нар. чудеса, когато някой е достигнал до такова съзнание. Близките до смъртта преживявания са духовно трансформиращи и позволяват на индивида бързо да стигне до тук, дори и да е временно. Сократ е пример за това ниво. 16. Мир (600) Емоцията е блаженство. Тук вече няма разстояние между наблюдаващия и наблюдаваното. Това ниво се асоциира с опит, обозначен от такива термини като отвъдност, себереализация и Христово съзнание. Хората стават духовни учители, велики гении в своята област с огромно влияние върху цялото човечество, а някои работят анонимно за подобряването му. Те излизат извън обсега на традиционните религиозни структури и ги заменят с чистата духовност, от която водят началото си религиите. Всичко се възприема като взаимосвързано от една безкрайна и невидима сила. Процесът, през който минава човек, е озарение, а светът е възприет като перфектен. Понякога светските дейности липсват напълно. Умът е съвсем успокоен, спрял е да работи с понятия. Тук се постига просветление, както и по-нагоре. Въпреки че светът е същия, който виждат и другите, той става безспирно движещ се и изящно организиран еволюционен танц, в който приемането и източникът са изумителни. Хокинс твърди, че това ниво се достига само от 1 на 10 милиона. Той калибрира книгата ‘Курс по чудеса’ на около 600 (собствените си книги калибрира между 850 и 999). В присъствието на мира всички неща са възможни: любов, състрадание и опрощение. Това също е и нивото на кинезиологията. (605) – Това е нивото на Кабала и Ауробиндо. (610) – Нивото на Лао Дзъ и учението му. (630) – Тук е калибрирана фразата Ом Намаха Шивая. (660) – Възприемането на себе си като самото съществуване. 17. Просветление (700-1000) Това е максималната енергия, която може да бъде възприета от едно човешко тяло и нервната му система. Никога не е съществувал човек със съзнание, калибрирано по-високо от 1000. Емоцията е неизказаност или с други думи – неизразимост. Това е връхната точка от еволюцията на човешкото съзнание. Най-знаменитите личности в историята на човечеството са достигнали това ниво – Кришна, Буда, Исус, Майка Тереза. Тук тялото е просто средство, в което обитава съзнанието. Човешкото съществуване обхваща всичко и надхвърля времето и пространството. Процесът е изразен като чисто осъзнаване, а светът просто ‘е’. В постигането на най-големия ни потенциал и живеейки по най-добрия начин, ние трябва да се стремим към най-високото възможно ниво, а именно към просветлението.
Колективно съзнание: тези опити показват, че има една по-висша сила, която свързва всички и всичко. Това означава, че истината не може да бъде скрита, дори ако разумът не осъзнава тази истина. Чрез тези тестове хората са разбирали истината за такива неща, за които дори не са подозирали, че съществуват. -- Общото човешко ниво на съзнание се колебаело под 200 (около 190) много векове преди изведнъж да нарасне до 207 в средата на 80-те години на 20 век. По този начин предсказанието на Нострадамус за края на света е могло да бъде избегнато (той го е направил във времена, когато човешкото съзнание е било под 200). Оставането на света под 200 за дълъг период от време би причинило огромен дисбаланс, който несъмнено ще доведе до гибелта на човешкия род. - Силата на няколкото индивида на върха на таблицата уравновесява неосъзнатостта на масите. -1 индивид на ниво 300 уравновесява 90 000 души под ниво 200 -1 индивид на ниво 400 уравновесява 400 000 души под ниво 200 -1 индивид на ниво 500 уравновесява 750 000 души под ниво 200 -1 индивид на ниво 600 уравновесява 10 милиона души под ниво 200 -1 индивид на ниво 700 уравновесява 70 милиона души под ниво 200 -12 индивида на ниво 700 се равняват на 1 аватар (като Буда, Исус, Кришна) на ниво 1000. - За каквото и да е смислено човешко удовлетворение не може дори да се говори преди 250, където в някаква степен започва да възниква самоувереността. - Когато нивото на някого падне под 200, във всеки момент започва да губи силата си, да става по-слаб и по-предразположен към манипулация от околните. - Някои аспекти от живота на даден човек са на високо ниво, докато други се калибрират на по-ниските нива. Взети заедно те определят средното ниво на неговото съзнание.

Нагоре