Който пожелае да чуе Гласа на Безмълвието, "Беззвучния Звук", и да го проумее, той трябва да достигне пълно съсредоточаване.
Като стане равнодушен към външния свят, ученикът трябва да намери Повелителя на своите чувства, Твореца на мисълта, Този, който поражда илюзиите. Умът е великият убиец на Реалното. Ученикът трябва да надвие убиеца. Защото - когато собственият му образ стане за него така недействителен, както са недействителни за него всички образи на неговите съновидения, когато той престане да слуша множеството, тогава ще различи
Единния, вътрешния звук, който убива външния. Тогава само - не по-рано - ще напусне той областта на лъжовното и ще встъпи в царството на истинното. Преди душата да види, трябва да се постигне вътрешна хармония и телесните очи трябва да се закрият завинаги за всяка илюзия.
Преди душата да чуе, човекът трябва да стане еднакво глух както за гръмотевиците, така и за шептенията, както за виковете на ревящите слонове, така и за сребристото бръмчене на златната светулка. Преди да може душата да разбира и да си спомня, тя трябва да се слее с Гласа на Безмълвието, тъй както с ума на ваятеля е бил слят образецът, по който е моделирана глината. Защото тогава душата ще чуе и ще си спомни. И тогава ще се обърне към вътрешния слух.
Великият Закон казва: "За да познаеш мировия Все-Аз, ти трябва да познаеш своето собствено Аз, ти трябвва да отдадеш своето Аз на Не-Аза, своето Битие на Небитието и само тогава ще можеш да почиваш под крилете на Великата Птица. Пожертвай живота си ако искаш да живееш. Предстои ти, о, мирни страннико, да преминеш три чертога до края на моного трудния Път.

Три черога, о, победителю на Марa, водещи през трите състояния в четвъртото, а от там в седемте свята, в Световете на Вечния Покой. Ако желаеш да узнаеш техните имена, слушай и запомняй.

Името на първия чертог е Неведение. Това е чертогът, в който ти най-напред си видял светлината, в който живееш и в който ще умреш.

Името на втория е Чертог на Познанието. В него твоята душа ще намери разцъфтяването на живота, но под всеки цвят се е свила змия.

Името на третия чертог е Мъдрост; зад него се простират безграничните води на акшара, непресекващият извор на Всезнанието.

Ако искаш да преминеш безопасно първия чертог, недей позволява на своята душа да взема огньовете на въжделението за слънчева светлина, които пламтят в него.
Ако искаш безопасно да преминеш през втория, недей забавя стъпките си, за да вдъхваш благоуханието на опияняващите цветове.
Ако искаш да се освободиш от веригите на Карма в тази призрачна страна. Мъдрият не се задържа в опасната обител на чувствените удоволствия. Мъдрият не се вслушва в сладкозвучните гласове на илюзията. Търси Онзи, който ще ти даде живот, в Чертога на Мъдростта - той се намира отвъд пределите, зад които изчезват сенките и където светлината на Истината сияе в неугасима слава.
Несътвореното живее в тебе, ученико, както живее то и в Чертога на Мъдростта. Ако пожелаеш да го достигнеш и да съчетаеш двете светлини в едно, ти трябва да свалиш от себе си тъмните покрови на илюзията. Заглуши гласа на плътта, не позволявай на чувствения образ да застава между твоята светлина и светлината на Мъдростта, защото иначе те не ще могат да се слеят в една светлина.

Когато видиш своето своето собствено незнание, бягай от Чертога на Познанието. Опасна е неговата коварна красота и ти трябва да преминеш през него само за изпитание. Пази се - да не би душата ти, ослепена от примамливото му сияние, да забави своя ход и да попадне във властта на неговата призрачна светлина. Тази светлина блика от драгоценния камък в короната на великия съблазнител Мара. Чувствата, омагьосани от него, ослепяват душата и довеждат неразумния до крушение. Молецът, привлечен от блясъка на твоята нощна лампа, е обречен да погине в нейните пламъци. Безгрижната душа, която губи сили в борбата демона на илюзията, издевателстващ над нея, се връща на земята като робиня на Мара. Погледни сонмовете крилати души. Наблюдавай как те прелитат на бурното море на живота, как - обезсилени, с изтичаща кръв, с разбити криле, падат една след друга в надигащите се вълни. Тласкани от свирепите пориви на вятъра, преследвани от бурята, тепотъват във водовъртежите и изчезват в първата разкрила се бездна.
 
Ако преминеш Чертога на Мъдростта и пожелаеш да достигнеш Долината на Блаженството, здраво залости чувствата си, да не би да проникне в тях губителната ерес на разединението, която ще те откъсне от цялото. Не позволявай на "Родения н Небесата", потопен във вълните на Мая да се отделя от единия Отец, но домогвай се така, че огнената сила да се отдръпне в най-съкровените покои на твоето сърце, в своята истинска обител. И тогава тази сила ще се въздигне от твоето сърце в шесттата област, средната - в средата твоето междуочие, където тя ще стане дихание на Единната Душа, глас на Учителя, който изпълнява всичко. Само тогава можеш ти да станеш "Небесен Странник", който побеждава ветровете, що се носят над водите, и който със своите стъпки не докосва вълните.

Преди да застанеш на горното стъпало върху стълбата на мистичните звуци, ти трябва да чуеш гласа на Бога, който е в тебе, по седем различни начина. Първият - подобен на сладостния глас на славей, пеещ прощална песен на своята любима. Вторият - звучащ като сребърния кимвал на неземния Дух, който пробужда блещукането на звездите. Следващият - подобен на мелодичната жалба на духа на Океаните, пленен в своята раковина. Подир него следва мелодия от струните на саз. Петият ще прозвучи в ухото ти като звук от бамбукова флейта. И ще премине в тръбен зов. Последният ще прозвучи като глух тътен на гръмовите облаци. Седмият ще погълне всички останали звуци. Те ще умрат и няма да се чуват вече. Когато твоя личност е победена и
повалена в нозете на Учителя, тогана ученикът се слива с Единия и пребивава в Него.

Преди да встъпиш в Пътя, ти трябва да унищожиш своето "тяло на желанията", да очистиш своето "мисловно тяло" и да направиш сърцето си непорочно. Чистите води на вечния живот, ясни и кристални, не могат да се смесят с калните потоци, блъскани от вихъра на бурята. Капките небесна роса, искрящи в първите утринни зари на слънцето върху свещения лотос, щом капната на земята, се смесват прахта... Виж - чистият бисер се превръща в кално петно. Бори се с нечистите си мисли отрано, преди те да те овладеят. Не ги щади, така както те не те щадят. Защото ако им отстъпиш и те пусната корен и започнат да растат, тогава знай: твоите мисли наистина ще те надмогнат и убият. Пази се, ученико, и не допускай дори и сянката им да те доближи. Защото тази сянка ще започне да расте, да се увеличава по обем и сила и пораждащият се мрак ще погълне твоето същество, преди да успееш да забележиш присъствието на тъмната сила.

Преди твоята съкровена сила да те направи божествен, волята ти трябва да излезе победител от битката с тялото на желанията (кама-рупа). Твоят прах и твоят дух никога не могат да се срещнат. Един от тях трябва да изчезне, защото те не могат да пребивават заедно. Преди да прозре разумът на твоята душа, зародишът на личността трябва да бъде разрушен, червеят на чувствеността - унищожен, без възможност да възвръщане към живот. Ти не можеш да вървиш по Пътя, ако сам не станеш този Път. Убий любовта към живота, но ако убиваш любовта към живота, прави това не от жажда за вечен живот, а от желание да замениш временното с вечното. Не желай нещо. Не разпалвай сърцето си против Карма и не роптай срещу неизменните закони на природата. Бори се само с личното, преходното, непостоянното, което е обречено на унищожение.

Помагай на природата и работи заедно с нея и тогава природата ще признае в тебе един от своите твоите творци и ще ти се покори. И широко ще открие пред тебе входа към своите съкровени недра, и ще простре пред твоя поглед съкровищата, заключени в дълбините на нейната непорочна, девствена гръд. Неопетнена от плътски допир, тя разкрива своите съкровища само пред духовните очи, които никога не се склапят и за които няма покрови във всички природни царства. Тогава тя ще ти покаже средства и насока, първия вход53 и втория, та чак до седмия. Иотвъд тях целта, зад пределите на която, къпеща се в лъчите на духовна светлина, се намира неизказана Слава, която не може да види освен зрящата душа. Само една пътека извежда на Пътя и само в края на този Път може да бъде чут Гласът на Безмълвието. Стълбата, по която се изкачва устременият, е изградена от стъплата на страданието и скръбта; само гласът на светостта може да ги утеши. Горко ти, ученико, ако донесеш мокар един порок със себе си, ако не си го оставил долу. Стълбата ще се разруши и ти ще бъдеш низвергнат. Нейното подножие се крепи в дълбоката тиня на твоите заблуждениея и грехове и преди да дръзнеш да преминеш през широката пропаст на телесността, ти трябва да си умиеш нозете във Водите на Отречението. Горко на този, който се осмели с нечисти нозе да оскверни макар и едно стъпало. Черната леплива кал ще се втвърди, ще обхване стъпалата и ще прикове дръзкия на място. И също като птица, уловена уловена в коварните примки на птицеловеца, той не ще може да се придвижи вече напред. Неговите пороци ще се облекат в образи и ще го повлекат надолу. Неговите глехове ще издигнат глас, подобен на хохот и виене на чакали при залез-слънце. Неговите мисли ще станат неприятелска войска, която ще го хване и отведе като пленен роб. Убий своите желания, ученико, обезсили своите пороци, преди да тръгнеш по върховния Път. Унищожи своите грехове, направи ги навеки безгласни, преди да започнеш своя възход. Смири своите мисли и устреми цялото си внимание мърху своя Учител, Който ти още не виждаш, но Когото вече предчувстваш. Докато не чуеш, ти не можеш да видиш. Докато не започнеш да виждаш, ти не можеш да чуеш. Да виждаш и да чуваш - ето второто стъпало. Отсега нататък ти си достигнал пълно Съсредоточаване - шестото стъпало. А когато преминеш на седмото, о, ти, който си познал щастието, тогава няма да виждаш вече свещеното Три59, защото сам ще станеш Триединен. Ти и твоят ум - пребиваващи редом като близнаци, а над тях ще се разгори звезда60 - целта на твоите стремежи."Три", които пребивават в слава и в неизказано блаженство, отсега в света на мая нямат вече име. Те са се слели в една Звезда, в огън плямтящ, но неизгарящ, в този огън, който облича61 Пламъка. Ти си достигнал, о, победоносни ученико, това, което людете наричат дхяна62 - предпоследното стъпало, след което следва последното стъпало - самадхи63. Отсега нататък твоят "Аз" се е потопил в Единия Аз, слял се с този Аз, от който се е излъчило твоето битие. Къде е прочее твоята индивидуалност, ученико, къде е самият ученик? - Искра, изчезнала в Пламъка, капка в недрата на океана, непреходен лъч, станал "Всичко" - и вечно сияние. Отсега нататък ти си и работник, и свидетел, и светъл център, и излияние на лъчи, Светлина в Звука и Звук в Светлината. Всичките пет прегради са ти познати, о, благословени. Ти си ги преодолял, ти - пазител на четирите Истини. Из четирите вида Истини: Не си ли минал ти през познванието на страданието? - истина първа. Не си ли победил ти властителя Мара в предверието, което води в царството на съблазните? - истина втора. Не сили завладял ти третата истина, като синавидл греха пред третатат врата? Не си ли стъпил ти на Пътя, що води към познание? - истина четвърта. Пребивавай прочее отсега нататък под дървото бодхи, което е съвършенство на всяко познание, защото знай: ти си завладял самадхи - твоето зрение е безпогрешно и съвършено. Виж! Ти сам си вече Светлина, ти сам си вече Звук, отсега ти си сам за себе си и Бог, и Учител, и предмет на своя собствен копнеж: непрекъснат Глас, що звучи във Вечността, който не подлежи на промяна, недостъпен за греха, Седем звука на един. Е. Блаватска - Гласът на Безмълвието Нагоре