СТРОЕЖ НА ВСЕЛЕНАТА*

Геометрия и начала

Духът гради структурата на Вселената.

Вселената това е животът! Той се създава, развива, съхранява в живата Вселена. Тя е разум, но сама не може да твори живот. Ние, земните хора, а и всички останали вселенски създания живеем вътре в утробата на Разума.

Нейният строеж е клетъчен от взаимно преплетени обемни пентаграми и шестограми. Пентаграмът е полето на Светлината и Създателя. Животът във Вселената се създава от всетворящата Любов на Създателя, нейното дете. Всичко, родено да живее и се развива, е създадено от Него и след това оставено да се развива материално и духовно чрез еволюцията на видовете.

Всеки пентаграм се дели на множество други, които обграждат по един шестограм. Шестограмът е територията на Властелина на Мрака или Господарят на съзидателното разрушение. Ние още го наричаме Княза на Мрака, Демона на Мрака, Луцифер, Дявол. Неговата територия е материалното начало.

Мракът не създава живот, той не може да твори живот, но използва неговата слаба енергия. Демонът на Мрака е второто дете на Майката Вселена. И тук има едно изключително важно пояснение: Демонът на Мрака или Дяволът не е Сатаната!

Създателят и Демонът са двете абсолютни начала във Вселената.

Това са Светлината и Мракът. Духовното и материалното. Материалният живот, превърнат в цел, е разрушението във Вселената.

Създателят и Демонът са двете най-висши еманации на живота във Вселената и те са от страната на Доброто.

Сатаната не е дете на майката Вселена, а е самосъздало се творение от омразата и агресията на съществата от ниските планетарни нива. Такива като Земята! То е абсолютното зло, унищожението, но за съжаление мнозина са го припознали като свой Бог, въпреки че устите им изричат други имена.

Във Вселената всяко разумно същество има право на свободен избор на своя Бог и енергийно начало.

Дотук разбрахме, че изначалните геометрични фигури във Вселената, които ни въздействат, но не като такива, а заради факта, че ги обитаваме и сме подвластни на тяхното енергийно излъчване, са пентаграм и шестограм.

СЪТВОРЕНИЕТО

Независимо дали ще приемем възрастта на Земята съгласно съвременната наука на 4,5 милиарда години, гордо опровергала предшествениците си от преди 250 години, изчислили възрастта на нашата планета на около 900 милиона години, или ще си позволим да повярваме на все още неоткритата истинска възраст на Земята, надхвърляща 70 милиарда години е без значение. Съзвездията и планетите са съществували необозримо повече време от момента, в който първите заселници са дошли на планетата Земя, и още повече от момента, в който коренните обитатели на планетата са започнали да се очовечават.

Астрологията е част от безкрайното Вселенско знание. Независимо кога науката за звездите е започнала да намира своята практическа изява на Земята, тя се е съобразила единствено с реално съществуващите енергийни връзки между небесните тела, които днес наричаме аспек­ти

Човешкото съзнание може да вложи съдържание във всяка геометрична фигура. Дали то ще е реално или измислено, дали ще има енергийна връзка между върховете на фигурите и доказано астрологично тълкуване, или не, е нещо съвсем различно.

Заселването на Земята

Дойде ред и за реалността, такава, каквато е била. Първите жители на планетата Земя са дошли от пет високоразвити планети, чиито имена нямам право да оповестя, за да облагородят, заселят и създадат взаимно допълваща се симбиоза между себе си и успокоената вече откъм унищожителни природни катаклизми наша планета.

Първото поселение на Земята от високоразвити хуманоиди е преди 450 000 години

Тази земна цивилизация е живяла на Земята 370 000 години до 80 000-ата година пр. н. е. През този период поколенията са изпълнили поставените им задачи и са подготвили Земята за следващите заселници. В осемстотния век преди новата ера са се върнали на родните си планети. В следващите 70 000 години не са посещавали Земята. След тях на Земята са дошли заселници от Сириус С, които в следващите 700 века градят живота на планетата и подготвят условията за появата на автентичния земен човек – това, което сме ние днес. В 100-ия в. пр. н. е. на Земята са се върнали и хуманоиди от първите пет заселнически планети. Те са се прелели във вече аборигенното население и постепенно са се претопили, деградирайки към едно несравнимо по-ниско ниво на развитие от тяхното. Тяхното знание и опит са останали скрити, неявни, но съществуващи. Когато сякаш е достигнала най-ниската си точка на деградация, новата култура е изживяла скок към бърза еволюция. Тук трябва да направя едно пояснение.

На Земята възприемаме като естествени за развитие две възможности – плавна еволюционна и революционна. Вселенското развитие обаче се подчинява на друг порядък. Във Вселената амплитудата на развитие на разумна цивилизация (култура) е от максимум към нула и след това отново към максимум. Развитието винаги е скокообразно. Отрицателно развитие не е заложено. Отрицанието е свързано единствено със самоунищожението, но стигне ли дотам, човечеството би дало знак, че се е превърнало в негодно за живот.

Не бива да си внушаваме, че сме нечии клонинги или роби, защото потомците на нашите предци от Сириус С ни наблюдават и биха се намесили, ако решим да съсипем красивата си планета Земя, за да не допуснат нашето самоунищожение. Нека да попитам: Ако вие в рамките на последните 80 000 години сте се трудили, облагородявали, страдали, умирали, за да създадете годен за самостоятелен живот хуманоид, който да определим като ваше дете, ще допуснете ли то да се самоунищожи или пък някой да го превърне в роб?
 

Светлана Тилкова – Алена