Философията на йогите учи, че Бог дава на всеки индивид един телесен механизъм, съобразен с неговите потребности, а освен това го снабдява и с подходящите средства, за да го поддържа в добър вид и да го поправя, ако поради немарливост го повреди. Йогите оценяват човешкото тяло като шедьовър на един велик Разум. Те разглеждат своя организъм като механизъм в действие, чийто замисъл и функция демонстрират най-голямата мъдрост и грижа на неговия създател. Знаят, че тялото съществува благодарение на един велик Разум, който се проявява и чрез него, че колкото повече индивидът съгласува своите действия с Божествения Закон, толкова повече ще продължи да се радва на здраве и сила. Знаят също така, че когато Човек върви срещу този закон, резултатът е дисхармония и болест. Йогите смятат за смехотворно твърдението, че великият Разум е създал прекрасното човешко тяло, след което го е зарязал и оставил на собствената му съдба, защото знаят, че Той продължава да направлява всяка една функция на тялото. Ето защо не бива да се страхуваме от Него, а да Му се доверим.

виж целия текст »

Този Разум, чиято изява наричаме "Природа" или "Принцип на живота" и с други подобни имена, е непрекъснато нащрек, за да поправя щети, да лекува рани, да съединява отново счупени кости, да изхвърля отпадъчните продукти, натрупали се в тялото, и да използва хиляди други начини за поддържане на механизма изправен и работещ. Много от нещата, които наричаме болести, в действителност не са нищо друго, освен благотворни акции на Природата, предназначени Да изхвърлят отровните вещества, на които ние безотговорно сме позволили да проникнат и да останат в нашия организъм.

Нека видим какво реално представлява тялото. Да предположим съществуването на една душа, търсеща жилище, в което би могла да прекара тази фаза от своето съществувание. Окултистите знаят, че за да се изяви по определени начини, душата има нужда от телесно жилище. Нека видим какво е нужно на душата, за да използва тялото, и узнаем дали Природата й е дала всичко необходимо за това.

На първо място, душата има нужда от един организиран във висока степен физически инструмент за мислене - нещо като команден център, от който да ръководи действията на тялото. Природата й е дала превъзходен инструмент - човешкият мозък, чийто възможности засега познаваме само мъгляво. Онази част от мозъка, която човекът използва на този етап от своето развитие, е само един нищожен дял от цялото мозъчно вещество. Неизползваната част изчаква еволюцията на човешката раса.

На второ място, душата се нуждае от органи, пригодени да приемат и регистрират различните впечатления от външния свят. Природата се отзовава и осигурява очи, уши, ноздри, вкусови органи и нерви, посредством които чувстваме. Природата има в резерв и други сетива, които ще се изявят при появата на съответната необходимост.

Веднага след това изниква нуждата от средства за комуникация между мозъка и различните части на тялото. Природата се е погрижила и по впечатляващ начин е "окабелила" тялото с нерви. Чрез тях мозъчният телеграф предава инструкции до всички части на тялото, като изпраща своите заповеди до различните клетки и органи и настоява за незабавно подчинение. Той получава сведения от всички части на тялото, които го предупреждават за опасност, молят за помощ, оплакват се и т. н.

Освен това тялото се нуждае от средства за придвижване. То е надраснало унаследените наклонности от растенията и иска "да напредва". Освен това то се стреми да достигне вещи, които да използва за собствени нужди. Природата се е погрижила да го снабди с крайници, мускули и сухожилия.

Тялото притежава и "арматура", за да съхрани своята форма, да я пази от удари, да й даде сила и твърдост и да й служи за опора. Природата му дава костната структура (наречен; скелет), една прекрасна, достойна за изучаване конструкция. Душата има нужда от физическо средство за общуване с другите въплътени души. Природата осигурява средствата за комуникация - органите на говора и на слуха.

Тялото има нужда от система за транспорт на материали за поправки из целия организъм, за изграждане, ремонтиране, снабдяване и укрепване на всички негови части. Необходима е и система, посредством която отпадъчните материали могат да бъдат пренесени до "крематориума", изгорени и изхвърлени от организма. Природата ни е дала жизнено необходимата кръв, артериите и вените, по които тя тече, изпълнявайки нейните задачи, и белите дробове за окисляване на кръвта и изгарянето на отпадъчните вещества.

Тялото има нужда и от външни материали, с които да строи и поправя своите части. Природата му дава средствата за поемане на храната, за смилането й, за извличането на полезните елементи от нея, за превръщането й в хранителна субстанция и сила, абсорбирайки я в организма и изхвърляйки отпадъчните съставки.

И най-накрая, тялото е снабдено със средства за възпроизвеждане, за да осигури с телесни жилища и други души.

Времето, посветено на изучаването на великолепния механизъм и действията на човешкото тяло, не е прахосано напразно. От това изучаване човек ще почерпи най-убедителното доказателство за съществуването в природата на този велик Разум, ще види великия Принцип на Живота в действие. Ще се убеди, че тялото му не е създадено от слепия случай или от чисто случайно събитие, а е дело на могъщ РАЗУМ.

Това ни кара да се доверим на този Разум и да повярваме, че това, което ни е подтикнало към съществуване, ще ни поддържа през целия живот; че силата, която се е погрижила за нас тогава, има грижата и днес, и ще се грижи за нас винаги.